Залюляват ме стрелките,
често бягат и не спят,
изтичат през пръст луните,
от разстройства шипове стърчат.
Колко са безкрайни дните,
когато болест се е взряла в тях?
А доколко съдещи са душите,
когато страхът ги съди тях?
Залюляват ме стрелките,
често бягат и не спят,
изтичат през пръст луните,
от разстройства шипове стърчат.
Колко са безкрайни дните,
когато болест се е взряла в тях?
А доколко съдещи са душите,
когато страхът ги съди тях?