Слънцето слуша слепците,
само те уж го разбират,
заровили пръсти в косите,
когато сълзи в зрящи се давят.
Времето душите нахрани,
то безпощадно ги гази,
крещящи се проглеждат,
но пак ще забравят.
Слънцето слуша слепците,
само те уж го разбират,
заровили пръсти в косите,
когато сълзи в зрящи се давят.
Времето душите нахрани,
то безпощадно ги гази,
крещящи се проглеждат,
но пак ще забравят.