И отново,
белезите си ще избера,
ако с Теб се видим,
от болка,
бих пил с радост,
изрисувалите ги,
нежности облизани – несъвършенства,
защото в прозрачността си Ти,
а аз съм платното черно,
алеи – обсебен спомен,
крача в тъмнината на простора,
от смъртта да се страхувам,
е като в раждане да се сбогувам,
и плът пак ще надяна,
ако се не срещнем само Двама.