Тихо съм твоя,
малка забрава.
лято изтичащо,
през мислите жадно.
Откри ме ти,
защото реши да загубиш,
всяка моя експлозия,
бледа прашинка.
Плашеща,
дори на сън,
в отровените си съм,
болни Звезди.
Потъвам в ураган,
от мисли скопени,
надупчена извратеност,
силно безбожна.
Очите ми,
мастило съсипано,
капят в утеха,
разписват тревожност.
Но са цел в силуета…