Понякога плача и душата лекува се,
така без звук,
частично разпада се,
мисъл и пак след нея в спомен,
редуват се.
Тъжно ли пиша, че листа прогизна,
от тайните ми болки и страсти настръхна,
грозно е да гледаш мъката в очите,
а още по-грозно е тя да те прецежда,
пригладняла във дните.