Ти си фантазия зашита със вечност,
изпепеляваща чиста любов,
прегаряща разгърната нежност,
тихия полъх на забравена близост,
преоткрита в капки живот.
Не питаш дали обичаш,
когато душата го чувства,
не питаш дали обичаш,
когато се къпеш в реката от чувства,
не питаш дали обичаш,
когато сърцето ти бие в ритъм на друго,
не питаш дали обичаш,
когато двама се целувате лудо.
Любовта сме Ти и Аз,
любовта сме Ние във всеки от Нас,
прегърнати в Космос – вечен синхрон,
допълнени в същност,
докоснали Бога.