В сутрин изродена се превърнах,
от одеялото иглите ми стърчат,
егоистично опашката си аз прегърнах
и в дупка истерично се разсмях.
На обед закусих със соса си от вчера,
загубих нас,
онази малка вяра в моят апетит,
забих вилица в супа от език.
Вечер нямам зъби да се храня,
изгнили са от обедният пир,
червено копче стърчи от мене,
атомната бомба в собствен панаир.