Сънувах сенки,
страхливи синини,
мрачно обсипани с болка от безвремие,
прилично обезобразена атрофия на смелост,
душевни пакости,
мимолетни тревоги,
скучни рани,
изпиващи края,
а аз съм оная,
превърнала теб във идея,
оплачи се,
викай грозно за нея,
драскай по сцената,
зарови ме във гроба,
трепери,
там ще е силно,
яростта си ще взема и живота ти ще отнема.