Тръгваш си,
а аз рисувам пълни стаи,
заврели от наще тайни,
с онези неизказаните думи
и прозорците с прашните завеси,
върви си…
по-добре…
и аз си тръгвам,
но дотам да нямам сили..
крилата ми изпи,
зави се с моята низост,
сега съм чист,
от душата не кърви,
ще пораснат Лунни храсти и ще се плъзнат по проядената плът,
аз и ти ще се забравим,
няма да боли.