background

ЛЕШНИКОВО ЛЯТО

Лешниково лято се превърна в капчици любов,
докосна силен вятър – целувката живот,
устните синхрон – изрисували са нас,
нарциси изгарят,
а ритъма е сласт,
толкова съм крива,
че сърцето ми бие в друго,
часовника филм разсмива,
в който не играя аз,
сама с чудовища се любя,
няма как някой да погубя,
релси под мен се взират,
луните лудости намират.

16.07.2019

ТОЧИЦИ

Намирам точки по моите нокти,
чопля ги с пръчици,
срещу мене те крещят,
в тези дупки няма животи,
приплъзнах се в жажда,
а тя друга ме жали,
гръб ми обърна,
истеричен смях ме удави,
стъпва шумно разложена гордост,
обезпаразитената,
моя.

26.06.2019

АДОВИ ПРИЗМИ

Тя:
Танцувайте мили мои,
влюбени мои, отчаяния,
тъгата ми отива,
блика от очите.
бях и аз красива,
но нещо промени се.

Той:
Объркано гледа към мен,
аз съм мръсният сняг,
иска да е като вас,
чистата злоба,
отгледа ѝ гроба.

Тя:
Аз… аз не плача.
Така си гледам,
тихичко умирам
и ще тъна във забрава.

Той:
Плаче нощем,
лута се там,
мисляте капят,
душата смърди..

18.06.2019

ЧЕРВЕНО

В сутрин изродена се превърнах,
от одеялото иглите ми стърчат,
егоистично опашката си аз прегърнах
и в дупка истерично се разсмях.

На обед закусих със соса си от вчера,
загубих нас,
онази малка вяра в моят апетит,
на обед забих вилица в супа от език.

Вечер нямам зъби да се храня,
изгнили са от обедният пир,
червено копче стърчи от мене,
атомната бомба в собствен панаир.

13.06.2019

ДЪРВОТО НА ОМРАЗАТА

Расте отровен от мъртви,
тече в раните на едно дете,
смърт ще се сипе от клоните,
капе отдолу нагоре и храни се с нас,
омразата скрила червата си гнила,
сърцето на Бога шибано изпила,
дърво без омраза е моята проказа,
детето ще плаче,
народа ще се влачи,
съдбата на всички е да умрат.

23.05.2019

Отровени извори

Моля се Бога да спи,
съдбата умира до мен,
трябват ми твоите очи,
нови отровени извори.

Ировзи иневорто ивон,
ичо етиовт им тавбярт,
нем од ариму атабдъс,
ипс ад Агоб ес ялом.

19.05.2019

Низости

Отворих очи,
а те от сън нахапани бяха,
бесни кучета разкъсваха в мене зората,
ръце ближеха съгрешилите рани,
жарта прииждаше в тях,
почерняла от думи красиви
и аз изгних в твоите мисли,
помогни ми,
взирам се в Слънца,
жадни откровения,
плътности без плът,
смирени,
злобни синини,
само гласовете се чукат,
но ще се надушат,
илюзията тогава е силна,
замръзни и убий спомените,
прошепвам ти краят,
всеки погребва цветята,
които сам е отгледал,
целувката на Розата,
утихва в болестта на друга.

24.04.2019

Материя

Като змии в мисли се газим,
материята в Ада сее принуда,
a те в своите рани се хапят,
с остри нокти по кожата шарят.

Кръвта е нежност неустоима,
поляни от плътски наслади,
вкуса на живота,
разрухата в срамна епоха.

02.01.2019

СРАМ

Искаше да напиша стих за теб,
но толкова си празна,
че не намерих думи,
опитах се да те чуя,
но и звук не издаде,
няма как да плача за тебе,
защото смисъла го няма вече,
защото римите са ми посредствени като тебе,
душата си дадох,
а в материя отражения не търся,
сега разцъфвам за блатото сам,
но смирен и щастлив,
ти си срам.

28.12.2018

Лудост

Небето плава в синята стая,
каквото и да правя,
то вечно крещи,
озверяло от непоносима тъга,
болно от самота.

Птици размахват уморени криле,
забравили как да избягат,
изрисувани слепи там ще останат,
чуй ги,
присмиват се злобно.

Жълто,
бяло,
гладно,
умряло,
цветове шепнат на художника,
обичам те, а защо пък не?
Той се взира в платното отново,
пита,
разтапя ли се вътре или малката смърт го настига?
А тя къде е?
Нещастната, онази любов,
във която лудостта намира,
във пряката будност която прозира,
или е наивността на един заслепен глупак?

16.12.2018

ЛЕШНИКОВО ЛЯТО
ТОЧИЦИ
АДОВИ ПРИЗМИ
ЧЕРВЕНО
ДЪРВОТО НА ОМРАЗАТА
Отровени извори
Низости
Материя
СРАМ
Лудост