background

СПОКОЙСТВИЕ

Очите ти са дупки през които гледам,
сънища за пеперудени лехи,
разбити огледала,
изцапани с кръв от низост (аз не спя),
а ръцете – нарязани луни.

Разхождам се в градини цветни,
а на тавана трупове не спят,
сливов пай,
но от смокини,
на това аз държа.

Клатят се бесилки лесно,
душата пърха празно,
а въжетата крещят,
дървото от лъжи пропуква,
жадни ще умрат.

07.11.2019

Обсебване

Пръстите ми змии са дълги,
за да те без дъх оставят,
да ме сънуваш,
да желаеш,
да преливаш в спряло време и ухаеш,
жажда от прашинка вечност,
а илюзията е само нежност,
тя натровена от мен остава,
след време ще е просто яма.

30.09.2019

РАЗКЪСВАНИЯ

Изстивам в празен момент,
на който стаи изваян пясък преследвам,
очите съхнат от вятър,
прозорците свирят шедьовъра свой,
а устата впита във пода,
часовник ми рови безмилостно гроба,
там се чуди Аза – кой от нас да умре
и кой ще ни погребе.

Разлях душата си в картини,
от образи скучни и красиви,
в мен изрода все плаче,
че в своя изказ трябва да е мрачен,
демоните си мечтаят за зора,
а на ангелите бял им е носа,
на пода свлекли са надежди,
изтъкани от похотливи прежди.

27.09.2019

ЛЕШНИКОВО ЛЯТО

Лешниково лято се превърна в капчици любов,
докосна силен вятър – целувката живот,
устните синхрон – изрисували са нас,
нарциси изгарят,
а ритъма е сласт,
толкова съм крива,
че сърцето ми бие в друго,
часовника филм разсмива,
в който не играя аз,
сама с чудовища се любя,
няма как някой да погубя,
релси под мен се взират,
луните лудости намират.

16.07.2019

ТОЧИЦИ

Намирам точки по моите нокти,
чопля ги с пръчици,
срещу мене те крещят,
в тези дупки няма животи,
приплъзнах се в жажда,
а тя друга ме жали,
гръб ми обърна,
истеричен смях ме удави,
стъпва шумно разложена гордост,
обезпаразитената,
моя.

26.06.2019

АДОВИ ПРИЗМИ

Тя:
Танцувайте мили мои,
влюбени мои, отчаяния,
тъгата ми отива,
блика от очите.
бях и аз красива,
но нещо промени се.

Той:
Объркано гледа към мен,
аз съм мръсният сняг,
иска да е като вас,
чистата злоба,
отгледа ѝ гроба.

Тя:
Аз… аз не плача.
Така си гледам,
тихичко умирам
и ще тъна във забрава.

Той:
Плаче нощем,
лута се там,
мисляте капят,
душата смърди..

18.06.2019

ЧЕРВЕНО

В сутрин изродена се превърнах,
от одеялото иглите ми стърчат,
егоистично опашката си аз прегърнах
и в дупка истерично се разсмях.

На обед закусих със соса си от вчера,
загубих нас,
онази малка вяра в моят апетит,
на обед забих вилица в супа от език.

Вечер нямам зъби да се храня,
изгнили са от обедният пир,
червено копче стърчи от мене,
атомната бомба в собствен панаир.

13.06.2019

ДЪРВОТО НА ОМРАЗАТА

Расте отровен от мъртви,
тече в раните на едно дете,
смърт ще се сипе от клоните,
капе отдолу нагоре и храни се с нас,
омразата скрила червата си гнила,
сърцето на Бога шибано изпила,
дърво без омраза е моята проказа,
детето ще плаче,
народа ще се влачи,
съдбата на всички е да умрат.

23.05.2019

Отровени извори

Моля се Бога да спи,
съдбата умира до мен,
трябват ми твоите очи,
нови отровени извори.

Ировзи иневорто ивон,
ичо етиовт им тавбярт,
нем од ариму атабдъс,
ипс ад Агоб ес ялом.

19.05.2019

Низости

Отворих очи,
а те от сън нахапани бяха,
бесни кучета разкъсваха в мене зората,
ръце ближеха съгрешилите рани,
жарта прииждаше в тях,
почерняла от думи красиви
и аз изгних в твоите мисли,
помогни ми,
взирам се в Слънца,
жадни откровения,
плътности без плът,
смирени,
злобни синини,
само гласовете се чукат,
но ще се надушат,
илюзията тогава е силна,
замръзни и убий спомените,
прошепвам ти краят,
всеки погребва цветята,
които сам е отгледал,
целувката на Розата,
утихва в болестта на друга.

24.04.2019

СПОКОЙСТВИЕ
Обсебване
РАЗКЪСВАНИЯ
ЛЕШНИКОВО ЛЯТО
ТОЧИЦИ
АДОВИ ПРИЗМИ
ЧЕРВЕНО
ДЪРВОТО НА ОМРАЗАТА
Отровени извори
Низости