background

ОБИЧАЙ МЕ

Буря съм,
взрив от инциденти,
неудържима фантазия,
пулса на Вселена,
реки вливащи се в себе си,
любопитство с будли,
огледала взиращи се в теб,
раними страсти,
ходеща илюзия,
черен в разговор интимен,
сложен,
но достижим.

Буря съм,
пролет от нещастни рози,
лица съшити от коприва,
прибери ме,
задавай ми отговори,
разкажи ме,
премълчи ме,
разтвори ме,
заплюй ме,
срази ме,
обичай ме,
обичам те.

03.11.2018

ОТВОРЕТЕ ГИ

Прозорците ме плашат,
затварят се когато искат,
очите ти се влачат,
по уплашената аз,
в затвори потъвам,
от кал не се движа,
сълзите по косите си нижа.

Меланхолия силна замесих,
от капки наивност с имагинерна основа,
стъкла от чаши за вино,
счупен часовник и малко отрова,
сега тихо я пия,
мира ми някъде там,
по кривите й пътища ще открия.

03.11.2018

НЕЩАСТНА РОЗА

Ходи сама,
събира отчаяния,
в твоите очи,
съзира отражения.

Тя е мирис от нещастна роза,
изроден камък във водата черна,
душа дошла при душа неверна.

Рисувай ме,
без ръце,
само на сън.
Преструвай се,
от двете страни,
че си добре,
разкажи ми и ти,
как не те боли.
През нощта кърви,
а деня мълчи,
остави я и днес,
не я мъчи.

Аз съм мирис,
нещастна роза,
изроден камък,
душа неверна,
дошла при душа неверна.

28.10.2018

В минало време

Капеш по мен,
събери се,
назад не поглеждай,
миналото с нас е пълно,
а душите ни одрани,
вече са презрели.

23.10.2018

Умирам

Разкрасих ноктите си,
огледалният бяс,
зимата с години,
смислеността,
моето его,
прибрах в клетка тревога,
от нея ключа не ми трябва,
посяла съм пясък,
но плодове няма,
стоя и чакам,
друго не остана.

23.10.2018

Лъжеца

Реем обещания,
а нас ни няма там,
но в нечии дихания,
това е вестник жълт,
залостен и измамен,
в притурката от срам.

23.10.2018

САМОУБИЙСТВО

Отрязах вените си и съм жив,
разсмях се в лицето на плътта,
вечно във ваща мисъл ще съм крив,
грозотата се получи без да спра,
някак си от моя мироглед,
зимна смърт и бял букет,
това достойно е за красив портрет.

23.10.2018

Змията

Погледнах змията в очите,
прикова същността си в мен,
родена от тъмнината на светулки,
силно притискани,
душат се,
танцува под дъжда,
усещам опашките докосващи и мен,
мръсотията на мъртвите.

23.10.2018

СЛЕПЦИ

Слънцето слуша слепците,
само те уж го разбират,
заровили пръсти в косите,
а сълзи в хора се давят,
смирено, тихо ги жали,
сипва им плевел в очите,
времето ще ги нахрани,
проглеждат,
но пак ще забравят.

23.10.2018

ДУПКИ

Разкази лъскави,
пълни с думи красиви,
хората в същността си тъжни,
в душите сиво проклети.

Парче от живота пропада,
след него дълбока яма,
мисъл с болка завита,
и още една истина преоткрита.

19.09.2018

ОБИЧАЙ МЕ
ОТВОРЕТЕ ГИ
НЕЩАСТНА РОЗА
В минало време
Умирам
Лъжеца
САМОУБИЙСТВО
Змията
СЛЕПЦИ
ДУПКИ