background

МЕЖДУ СВЕТОВЕ

Червените завеси потръпват от студена тишина,
забързваш и ти между взрив и смисъл,
затисната в слоевете които нямат,
набъбва времето в мехури,
оставаш скрита в него,
един се спука и изтече,
не търси изхода,
а вратата от която влезе,
ти решаваш кой от теб ще излезе.

Сбърка се реалност със съмнение,
не вярвай на очите,
в тях лъжи с игли си играят,
подхвърлят ги небрежно
и пукат пълни с илюзии балони,
ето,
виждай,
отново световете се размесват,
сега е твой ред да се наместиш.

30.04.2018

МИГ

Хвана ме низост за врата,
провеси мисъл здрави въжета,
пощади ме с няколко секунди,
а аз съм вечност,
присвоена в капан на личността,
спомени крещящи изпод найлон,
разплакани следи във почвата,
смъртна яма отича се в миг,
а от мига ръми…

17.12.2017

СЪБУДИ СЕ

Съших себе си от две,
красива ябълка откъсах,
червеи очите ми лекуват,
пеят скришом,
приспива ме слузта.

Земята бълва страх,
хората нагоре гледат,
от илюзии иде лудостта,
разрухата е във душата,
за това е и гнева.

08.11.2017

ЦВЕТЯ БЕЗ ПОВОД

Посяха ми цветя без повод,
в плът от думи разорана,
целунаха ме и се стопих,
отказах се от всичко и простих.

Посяха ми цветя без повод,
бях отровена душа,
правеха любов със мен,
а аз проклинах всеки ден.

Подариха ми цветя със повод,
тихо си отдъхнах,
целувката във гроба не получих,
спокойно сърцето ми прости.

06.11.2017

Пролет

Bяла смърт,
мръсотия в загубени рамки,
смляна зависимост в течност,
разказ за плуващи рани,
вана в която угасват,
пролет на чистата недочакана съвест.

Разлисти гнили плодове,
те хранят се от мен,
малка съм точица в ума ти,
сълзи набъбващи за нея,
а ти си яма безмълвна,
за чистата съвест.

25.10.2017

Сенки

Разминавам се със сенки,
нелепи украси,
приливи тъмни,
задушаващи,
празни,
корени лазят в усмивки,
в земята си,
моята си.

19.10.2017

Кости пълни със срам

Нарисувай ми лице,
болно от апатия..
Запечатай ми сърце,
в плик от психоза.

Аз милея сам,
костите твои,
пълни със срам,
обичам нежният ти плам,
кръвта ти е топлия рай,
режи ме още бездънна.

Съзнанието ми гори,
не спира,
мозъка изпит,
от точици празни,
мръсотия,
колабира и
прелива,
от мен във теб оргазъм,
ендорфин.

Аз милея сам,
костите твои,
пълни със срам,
обичам нежният ти плам,
кръвта ти е топлия рай,
режи ме още бездънна.

19.10.2017

Плик надежда

Сънувай ми плик във прежда,
аз ще го пазя в тайна,
запали го пролетта,
ръце нежни крият се,
спящи ще се докоснат,
искам зряла болка,
примитивна като злоба,
влюби се в мен,
целувай я,
прецъфти с нея,
разплети тревожността си,
разстрой оплетената памет в мисъл,
цветно се опий от мозъчният серум,
душата го иска и тайно го милва.

11.10.2017

Дрогата си мила ти

Жадно впивам устни в теб,
а ти различна си,
вкусна и узряла,
плод на любов прекрасна.
Желая да погаля плътните ти мисли,
нека почувствам по мен дъха,
който тъй високо носи ме,
скрит в твоите стихове от ноти,
написани отдавна и извиващи се строфи,
жажда за познание ме води,
прости,
но проглушах от думи празни,
разпилявах душата си по пода,
събирах я и пак я ваях,
сега лекувам я,
а дрогата си мила ти.

02.10.2017

Болестта ти

Позволи ми да се влея в болестта ти,
да прегърна и изпия срама,
остани чиста за мене,
каквато аз мъртва ще бъда след време.

Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар,
приказен свят,
обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.

Помогни ми,
защо си проказа?
Преспала с хората,
впита зараза,
обичана и убита,
позволи ми да вляза,
през прозорците,
в милата днешна омраза.

Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар,
приказен свят,
обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.

09.07.2017

МЕЖДУ СВЕТОВЕ
МИГ
СЪБУДИ СЕ
ЦВЕТЯ БЕЗ ПОВОД
Пролет
Сенки
Кости пълни със срам
Плик надежда
Дрогата си мила ти
Болестта ти