background

Умирам

Разкрасих ноктите си,
огледалният бяс,
зимата с години,
смислеността,
моето его,
прибрах в клетка тревога,
от нея ключа не ми трябва,
посяла съм пясък,
но плодове няма,
стоя и чакам,
друго не остана.

23.10.2018

Лъжеца

Реем обещания,
а нас ни няма там,
но в нечии дихания,
това е вестник жълт,
залостен и измамен,
в притурката от срам.

23.10.2018

САМОУБИЙСТВО

Отрязах вените си и съм жив,
разсмях се в лицето на плътта,
вечно във ваща мисъл ще съм крив,
грозотата се получи без да спра,
някак си от моя мироглед,
зимна смърт и бял букет,
това достойно е за красив портрет.

23.10.2018

Змията

Погледнах змията в очите,
прикова същността си в мен,
родена от тъмнината на светулки,
силно притискани,
душат се,
танцува под дъжда,
усещам опашките докосващи и мен,
мръсотията на мъртвите.

23.10.2018

СЛЕПЦИ

Слънцето слуша слепците,
само те уж го разбират,
заровили пръсти в косите,
а сълзи в хора се давят,
смирено, тихо ги жали,
сипва им плевел в очите,
времето ще ги нахрани,
проглеждат,
но пак ще забравят.

23.10.2018

ДУПКИ

Разкази лъскави,
пълни с думи красиви,
хората в същността си тъжни,
в душите сиво проклети.

Парче от живота пропада,
след него дълбока яма,
мисъл с болка завита,
и още една истина преоткрита.

19.09.2018

КАРТИНА

Болката се случва в цветовете
и осъзнава се в безцветност,
аза в пълната си лудост е където,
устните целуват прилив,
а прилива дете,
ума бушува непокорно,
а мислите игли въртят в душите,
няма кръв по пясъка,
ни вода във вълните,
никога детето не расте,
картината ръждясала е там – до любовта.

20.08.2018

МЕЖДУ СВЕТОВЕ

Червените завеси потръпват от студена тишина,
забързваш и ти между взрив и смисъл,
затисната в слоевете които нямат,
набъбва времето в мехури,
оставаш скрита в него,
един се спука и изтече,
не търси изхода,
а вратата от която влезе,
ти решаваш кой от теб ще излезе.

Сбърка се реалност със съмнение,
не вярвай на очите,
в тях лъжи с игли си играят,
подхвърлят ги небрежно
и пукат пълни с илюзии балони,
ето,
виждай,
отново световете се размесват,
сега е твой ред да се наместиш.

30.04.2018

МИГ

Хвана ме низост за врата,
провеси мисъл здрави въжета,
пощади ме с няколко секунди,
а аз съм вечност,
присвоена в капан на личността,
спомени крещящи изпод найлон,
разплакани следи във почвата,
смъртна яма отича се в миг,
а от мига ръми…

17.12.2017

СЪБУДИ СЕ

Съших себе си от две,
красива ябълка откъсах,
червеи очите ми лекуват,
пеят скришом,
приспива ме слузта.

Земята бълва страх,
хората нагоре гледат,
от илюзии иде лудостта,
разрухата е във душата,
за това е и гнева.

08.11.2017

Умирам
Лъжеца
САМОУБИЙСТВО
Змията
СЛЕПЦИ
ДУПКИ
КАРТИНА
МЕЖДУ СВЕТОВЕ
МИГ
СЪБУДИ СЕ