Author: svopilif

МЕЖДУ СВЕТОВЕ

02.12.2023

Червените завеси потръпват в студена тишина, забързваш и ти между взрив и смисъл, затисната в слоевете които нямат, набъбва времето в мехури, оставаш скрита в него, един се спука и изтече, не търси изхода, а вратата от която влезе, ти решаваш кой от теб ще излезе. Сбърка се реалност със съмнение, не вярвай на очите, […]

В ОЧИТЕ ТИ

19.11.2023

Обичам да потъвам в очите ти, погълнат от мълчаливата мен, търсеща истини които той няма, аз умирам и прераждам се в плен. Телата ни се вече смеят в едно, съгрешени океани страст, устни – болка изпита, нежността от власт превита.

ТРЪГВАШ СИ, А АЗ РИСУВАМ

19.11.2023

Тръгваш си, а аз рисувам пълни стаи, заврели от наще тайни, с онези неизказаните думи и прозорците с прашните завеси, върви си… по-добре… и аз си тръгвам, но дотам да нямам сили.. крилата ми изпи, зави се с моята низост, сега съм чист, от душата не кърви, ще пораснат Лунни храсти и ще се плъзнат […]

Ти и Аз

19.11.2023

Ти си фантазия зашита със вечност, изпепеляваща чиста любов, прегаряща разгърната нежност, тихия полъх на забравена близост, преоткрита в капки живот. Не питаш дали обичаш, когато душата го чувства, не питаш дали обичаш, когато се къпеш в реката от чувства, не питаш дали обичаш, когато сърцето ти бие в ритъм на друго, не питаш дали […]

КАРТИНА

19.11.2023

Болката се случва в цветовете и осъзнава се в безцветност, Aза в пълната си лудост е където, устните целуват прилив, а прилива дете, ума бушува непокорно, мислите шишове въртят в душите, няма кръв по пясъка, ни вода във вълните, никога детето не расте, картината ръждясала е там – до любовта.

В МИНАЛО ВРЕМЕ

18.11.2023

Капеш по мен, събери се, миналото с нас е пълно, а душите ни одрани, вече са презрели.

ЗАЛЮЛЯВАТ МЕ СТРЕЛКИТЕ

18.11.2023

Залюляват ме стрелките, често бягат и не спят, изтичат през пръст луните, от разстройства шипове стърчат. Колко са безкрайни дните, когато болест се е взряла в тях? А доколко съдещи са душите, когато страхът ги съди тях?

ТРЪГВАШ

18.11.2023

Сълзиш и тръгваш, не спираш и не се оглеждаш, пръсти не оставяш по огледалото, само по лицата на остърганите прозорци, умираш всеки ден, цениш и прегаряш, разцапваш се, слизаш надолу, а надолу си все по – Ти.

ДУПКИ

18.11.2023

Разкази лъскави, пълни с думи красиви, хората в същността си тъжни, в душите сиво проклети. Парче от живота пропада, след него дълбока яма, мисъл с болка завита, и още една истина преоткрита.

ПРАЗНОТА

18.11.2023

Затвори се и избягай, изживей своята самота, Света ще е различен, но ти ще си друга празнота.