Author: svopilif

ОТ ТАМ ИЗЛИЗАШ ТИ

22.11.2020

Равенство човешко, агнето закла, кръвта му я изпих и човека аз затрих. Можеш ли да вярваш, че наистина съм тук, отварям си главата и от там излизаш ти. „ПИГМЕНТ НА СТРАХА“ 2006 г.

О, МОИ ДЕМОНИ

20.11.2020

Поиграйте си с нея, грозни фантазии, забъркате и в мен, стъклени мисли, крайчеца огън, само ми трябва, ще стопля пръски, премръзнали – сини лъжи. Пътувайте цветно, между сенки дълбоки, те танцуват – хранят се, изпиват сока от нас, обещавана обич, превръщат в омраза, а със сълзите измиват, цвета на мечти.

СПОКОЙСТВИЕ

07.11.2019

Очите ти са дупки през които гледам, сънища за пеперудени лехи, разбити огледала, ръце, нарязани луни. Разхождам се в градини цветни, на тавана трупове не спят, сливов пай, но от смокини, на това аз държа. Клатят се бесилки лесно, душата пърха празно, а въжетата крещят, дървото от лъжи пропуква, жадни те ще умрат.

Обсебване

30.09.2019

Пръстите ми змии са дълги, за да те без дъх оставят, да ме сънуваш, да желаеш, да преливаш в спряло време и ухаеш, жажда от прашинка вечност, а илюзията е само нежност, тя натровена от мен остава, след време ще е просто яма.

РАЗКЪСВАНИЯ

27.09.2019

Изстивам в празен момент, на който стаи изваян пясък преследвам, очите съхнат от вятър, прозорците свирят шедьовъра свой, а устата впита във пода, часовник ми рови безмилостно гроба, там се чуди Аза – кой от нас да умре и кой ще ни погребе. Разлях душата си в картини, от образи скучни и красиви, в мен […]

ЛЕШНИКОВО ЛЯТО

16.07.2019

Лешниково лято се превърна в ручеи живот, докосна силен вятър – целувката любов, устните – синхрон, изрисували са нас, нарциси изгарят, а ритъма е сласт. Толкова съм крива, че сърцето ми бие в друго, часовника филм разсмива, а не играя аз, сама в чудовища се будя, пред мен релсите кървят.

ТОЧИЦИ

26.06.2019

Намирам точки по моите нокти, чопля ги с пръчици, срещу мене те крещят, в тези дупки няма животи, приплъзнах се в жажда, а тя друга ме жали, гръб ми обърна, истеричен смях ме удави, стъпва шумно разложена гордост, обезпаразитената, моя.

АДОВИ ПРИЗМИ

18.06.2019

Тя: Танцувайте мили мои, влюбени мои, отчаяния, тъгата ми отива, блика от очите. бях и аз красива, но нещо промени се. Той: Объркано гледа към мен, аз съм мръсният сняг, иска да е като вас, чистата злоба, отгледа ѝ гроба. Тя: Аз… аз не плача. Така си гледам, тихичко умирам и ще тъна във забрава. […]

ЧЕРВЕНО

13.06.2019

В сутрин изродена се превърнах, от одеялото иглите ми стърчат, егоистично опашката си аз прегърнах и в дупка истерично се разсмях. На обед закусих със соса си от вчера, загубих нас, онази малка вяра в моят апетит, забих вилица в супа от език. Вечер нямам зъби да се храня, изгнили са от обедният пир, червено […]

ДЪРВОТО НА ОМРАЗАТА

23.05.2019

Расте отровен от мъртви – тече, в раните на едно дете, смърт ще се сипе от клоните, капе отгоре и храни се с нас. Oмразата скрила червата си гнила, сърцето на Бога шибанo изпила. Дърво без омраза е моята проказа, детето ще плаче, народа ще се влачи, съдбата на всички е да умрат.