тръгваш си,
а аз рисувам пълни стаи..
пълни с наще тайни,
с онези неизказаните думи и прозорците с прашните завеси.
върви си..
по-добре.
и аз си тръгвам,
но дотам да нямам сили..
крилата ми изпи,
зави се с моята низост,
сега съм чист,
от душата не кърви,
ще пораснат Лунни храсти и ще се плъзнат по проядената плът,
аз и ти ще се забравим,
няма да боли.