Отвори устата ми и празнувай,
загуби себеосъзнаването си в груб прочит,
време е за забавен чужд,
за проплакал не се отварям,
не мога и не желая цветовете си да разтварям.
Първо е студа,
а с него идва и гнева,
неусетно промени се и дъха,
отказах мигащите лампи,
а сега те са в рамки.