Искаше да напиша стих за теб,
но толкова си празна,
че не намерих думи,
опитах се да те чуя,
но и звук не издаде,
няма как да плача за тебе,
защото смисъла го няма вече,
защото римите са ми посредствени като тебе,
душата си дадох,
а в материя отражения не търся,
сега разцъфвам за блатото сам,
но смирен и щастлив,
ти си срам.