Очите ти са дупки през които гледам,
сънища за пеперудени лехи,
разбити огледала,
ръце,
нарязани луни.
Разхождам се в градини цветни,
на тавана трупове не спят,
сливов пай,
но от смокини,
на това аз държа.
Клатят се бесилки лесно,
душата пърха празно,
а въжетата крещят,
дървото от лъжи пропуква,
жадни те ще умрат.