Слънцето слуша слепците,
само те уж го разбират,
заровили пръсти в косите,
а сълзи в хора се давят,
смирено, тихо ги жали,
сипва им плевел в очите,
времето ще ги нахрани,
проглеждат,
но пак ще забравят.
Слънцето слуша слепците,
само те уж го разбират,
заровили пръсти в косите,
а сълзи в хора се давят,
смирено, тихо ги жали,
сипва им плевел в очите,
времето ще ги нахрани,
проглеждат,
но пак ще забравят.