class="" data-block="true" data-editor="168a" data-offset-key="cqdtt-0-0">
СИЛВА
Силва
Отчаяна е малката Силва,
цветя прелистват се в нейният блян,
засрамена прочита и мене,
но аз съм се в смисъл отдавна прочел,
Силва узрява във вечност,
ражда се кървава в раят смутен,
Силва е разказ,
Силва е песен,
Ангел с пистолет към главата насочен,
Той изгуби се някъде там,
сълзи кацат по прозореца празен,
показа й красива тревога,
ще бъде със нея в пътя и в Бога,
приижда от прилив на болните дни,
познат само на невинният тлен,
пропада в разсъдъка на страсти,
изписани в мисли – поставени рамки,
те топят се в измама,
топи се моралът,
топи се езикът – лъжа,
отпива Силва от нея,
разтопи се във плен на болна идея.