Събрах ръцете си и Света се обърна.
Вече ги нямаше онези малки тревоги.
Тихо e,
топло,
спокойно,
празно.
Звездите прекъсват,
а след това умират тук в мазето.
Опитах да зашия небето,
но обърка се,
смачка се,
сбръчка се,
накрая и то угасна,
аз съм сама.