Прозорците ме плашат,
затварят се когато искат,
очите ти се влачат,
по уплашената аз,
в затвори потъвам,
от кал не се движа,
сълзите по косите си нижа.
Меланхолия силна замесих,
от капки наивност с имагинерна основа,
стъкла от чаши за вино,
счупен часовник и малко отрова,
сега тихо я пия,
мира ми някъде там,
по кривите й пътища ще открия.