Отворих очи,
а те от сън нахапани бяха,
бесни кучета разкъсваха в мене зората,
ръце ближеха съгрешилите рани,
жарта прииждаше в тях,
почерняла от думи красиви
и аз изгних в твоите мисли,
помогни ми,
взирам се в Слънца,
жадни откровения,
плътности без плът,
смирени,
злобни синини,
само гласовете се чукат,
но ще се надушат,
илюзията тогава е силна,
замръзни и убий спомените,
прошепвам ти краят,
всеки погребва цветята,
които сам е отгледал,
целувката на Розата,
утихва в болестта на друга.