Хвана ме низост за врата,
провеси мисълта здрави въжета,
пощади ме с няколко секунди,
а аз съм вечност,
присвоена в капан на личността,
спомени крещящи изпод найлон,
разплакани следи във почвата,
смъртна яма отича се в миг,
а от мига ръми…

17.12.2017