Не съм ти в главата,
а там е мрак чудовищен,
плуващ в отровна украса,
забиващ се в смях,
бурен израсъл,
ние сме изкъпани в страх,
в очите на слепия,
в ушите на глухия,
той допълва шума,
онзи от празните ни стаи,
дето сам го написах
и сега го препрочитам,
скъсай листа,
изпиши го отново,
нарисувай нещо ново.