Разяде нежно душата ми,
така смееща се в своята лудост,
дори сама там се не побра,
защото си отчаяна,
твърда и жадна,
толкова прикрито плаха,
разложена и скрита,
прибрана.
Миришеш ми на твоят ден,
прост и опожарен,
аз съм искра,
светкавицата в мрака,
за нея си сляпа,
дъжда от който ще останеш суха
и все така нещастна,
празна и глуха.