Като змии в мисли се газим,
материята в Ада сее принуда,
a те в своите рани се хапят,
с остри нокти по кожата шарят.
Кръвта е нежност неустоима,
поляни от плътски наслади,
вкуса на живота,
разрухата в срамна епоха.
Като змии в мисли се газим,
материята в Ада сее принуда,
a те в своите рани се хапят,
с остри нокти по кожата шарят.
Кръвта е нежност неустоима,
поляни от плътски наслади,
вкуса на живота,
разрухата в срамна епоха.