Губя частици от тебе,
разсипват се пъстри до мен,
сълзите ума ми опиват,
а кръвта дърветата искат.
Разлисти се в мен,
розите ми превземи,
те прозират от черни,
болни мисли,
Ние..
летим размити..,
смеем се в костюми на умрели скучно хора.
В градината на плътта,
тебе Дявола ще те разхвърля в пагубни мисли и стрие на прах,
във вкуса на грях,
на рани и страст,
на жажда за малко любов,
посята в токсин.