Косите ти са кървав вятър,
но вля се в мен противоотрова,
обичаща лудо,
тихо предпазваща,
тя не пуска.
Виждаш ли нокти върху кожата жива?
Те ще галят,
доде не открият кораба празен,
пуст и предаден,
луд.
Сиво е,
не оставай зазидан без звук,
ниските чувства да се махат,
другите тук шшшт..
разплод ще чакат.
Разкажи ми приказка,
в която краят не е от рози.
кръвта е вятър,
а не залез,
премълчана песен.