Нарисувай ми лице,
болно от апатия,
запечатай ми сърце,
в плик от психоза.
Аз милея сам,
костите твои,
пълни със срам,
обичам нежният ти плам,
кръвта ти е топлия рай,
режи ме още бездънна.
Съзнанието ми гори,
не спира,
мозъка изпит,
от точици празни,
мръсотия,
колабира и прелива,
от мен във теб оргазъм,
ендорфин.
Аз милея сам,
костите твои,
пълни със срам,
обичам нежният ти плам,
кръвта ти е топлия рай,
режи ме още бездънна.