Нощем щом крилата си разперя,
свободата потича във вените реки,
сънувам видения в паралелни Вселени,
близки за сетивата мои,
трендафили мили,
вкусно разтечени,
ослепени сложно,
ручеи силни и тъжни,
неразбраност е злоба разписана по прашните дъна,
творят празнота в дупки,
не искаш да бъдеш там,
как без кратната душевност,
в плевел се отърка сам?
Запълних всяка дума с мисъл,
изсипах пръст и я посях,
ела..
откъсни я,
изяж.