Виждам в очите си езеро мъка,
бушува,
прелива,
бясно се смее,
изтича капка по капка от всяка стена,
нещастна съм Планета без свойта Луна,
умирам в изяждана същност,
изгаря рая за който копнях,
виждаш ли навън ситния дъжд?
Мътен пясък от сяра,
сипе се трайно по мойта земя,
трови живота ѝ жален и вял.
Избърсвам кръвта от бузите черни,
изтривам очите препълнени с пепел,
деня нов съм готова да видя
и отново отрова колко ще отпия.