Позволи ми да се влея в болестта ти,
да прегърна и изпия срама,
остани чиста за мене,
каквато аз мъртва ще бъда след време.
Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар,
приказен свят,
обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.
Помогни ми,
защо си проказа?
Преспала с хората,
впита зараза,
обичана и убита,
позволи ми да вляза,
през прозорците,
в милата днешна омраза.
Ти си отворен буркан нектар,
прояден от червеи нисък дар,
приказен свят,
обвит във есен,
а живота ти е там в кървавата плесен.