Мигове ухания зазидани в стени,
души от отчаяни,
искат да съм сън,
смърт от капки.
Не..
Аз съм мечтание,
реалността нас ни убива,
тя под кожата тленна пропива,
в живата плъзва,
там червеи за душата се борят,
защото са празни,
искат с илюзия плътта да нахранят.